ДЖАПА МЕДИТАЦИЯ: ТЕОРИЯ
"Мантра йога е точна наука. "МАНАНАТ ТРАЙЕТЕ ИТИ МАНТРАХ" - чрез постоянно повтаряне на мантра човек е защитен и освободен от колелото на раждане и смърт. Мантрата се достига чрез умствен процес. Коренът "ман" означава "мисля", а наставката "тра" идва от "трай" - "защищавам" или "освобождавам" от връзките със света на явленията. Мантрата задвижва творческата сила и дарява вечна Благодат. Непрекъснато повтаряна, тя събужда съзнанието."
Свами Шивананда
"Джапа йога"
Мантрата е мистична енергия, затворена в звукова структура. Във вибрациите на всяка мантра се съдържа определена сила. При концентрация и повторение нейната енергия се освобождава и приема форма. Джапа, или Мантра йога, е тази практика, при която силата, съдържаща се в мантрите, се прилага за определени цели.
Всяка мантра се състои от съчетания от звуци (санскритската азбука съдържа 50 звука). Езикът санскрит още се нарича "деванагари" - език на боговете. Древните мъдреци, настроени на по-висши нива на съзнание, са разбирали присъщата на звука сила и са използвали различни звукосъчетания, за да задвижат определени вибрации; а последните, прилагани систематично, са можели фактически да преместят планини. Всъщност според една от теориите за строежа на египетските пирамиди древните египтяни са скулптирали и придвижвали камъни с огромни размери именно чрез високо развитата наука за звуковите вибрации.
Съвременната наука все още не може да отговори дали това е възможно. Но няма съмнение, че звукът действително има определен и възможен за предсказване ефект върху човешката психика и тяло. Ярък пример за това е разликата между класическата и рок-музиката. Първата по-скоро успокоява, докато втората възбужда сетивата. Различните мантри, които се използват на по-фино ниво, имат различно предназначение. По-точно те насочват ума към концентрация върху Върховното и освобождават духовната енергия в чакрите на тялото.
Има различни мантри. Някои, наречени БИДЖА (мантра-семе), нямат точно значение. Те въздействат върху надите - нервните проводници на астралното тяло, вибрират в чакрите по гръбнака и действат като фин масаж, освобождавайки блокировки; така те позволяват на кундалини да тече по-свободно. При тях името и формата на звука са слети и не могат да се разграничат. Има и мантри със значение, което може да бъде преведено. Тези НИРГУНА - абстрактни мантри - също възбуждат силни вибрации в тялото, а словесно утвърждават единство с непроявеното чисто съзнание.
По-често срещани са мантрите на отделните божества, в които повтарянето на звука се съпровожда с визуализиране на специфична форма с атрибути. Напр. човек, склонен към уединение, който се стреми да разруши отрицателни качества, ще повтаря мантрата на Шива. Човек със семейство, чийто идеал е любящия и изпълнен с отговорност съпруг, ще медитира върху Рама. Онзи, който вижда Бога като безкраен, възлюбил всичко и дори малко закачлив, ще изгради тези качества в себе си, като повтаря мантрата на Кришна.
Йога на физиката
Важно е да се разбере, че визуализацията на божеството служи само да помогне за фокусирането на ума. Повтарянето на мантри, които са имена на божества, възбужда силата на вибрациите, съдържащи се в името. Когато името на Шива се повтаря съсредоточено, това фактически разрушава лошите качества. На времето Шива е бил обясняван по митологичен път; сега учените разкриват, че когато енергията се разгражда, тя образува определени мотиви, като че ли танцува. Същият е и танцът на Шива. Фритьоф Капра, автор на "Тао на физиката", отбелязва приликата между индуисткия бог Шива - силата на Разрушението - и квантовата теория, според която материята никога не е в покой, а винаги в движение. В откъса, цитиран по-долу, озаглавен "Йога на физиката", д-р Капра обяснява това отношение. Това е откъс от неговия доклад на симпозиума "Физика и метафизика", състоял се на 29.10.1977год. в Лос Анжелес.
"Какви са природата и произходът на вселената? Каква е природата на човешкото съществуване? От какво е направена материята? Какво е пространството? Какво е времето? Хора от всички векове са били пленявани от тези въпроси. Съобразно историческия период и културния контекст към тях са били използвани различни подходи.
Творци, учени, магьосници, мистици - всички имат определен начин да опишат света - с или без думи. Ще се спрем главно на два подхода: от една страна - съвременната западна наука, от друга - източния мистицизъм, по-специално йога. Ще видим, че техните възгледи са много сходни.
Моята област е физиката - наука, която в ХХв. доведе до радикални изменения в много от основните ни понятия за действителността. Напр. във физиката на елементарните частици понятието "материя" е съвсем различно от традиционната идея за материално вещество, господстваща в класическата физика. Това се отнася и за други понятия от реалността, като пространство, време, обекти или причина и следствие. От тези промени в нашите понятия за действителността се ражда нов възглед за света. Той се оказва тясно свързан с възгледите на мистиците от всички времена и традиции, особено с религиозните философии на Далечния Изток.
В йога-традицията се казва, че към духовното знание и самоосъществяването водят много пътеки. Вярвам, че и съвременната физика може до известна степен да бъде една от тях. Нейният възглед за вселената е в хармония с възгледите на древните йоги и мъдреци. В този смисъл сега ще говоря за йога на физиката.
Корените на класическата западна физика са във философията на гръцките атомисти от V в. пр.н.е. - философска школа, която разглеждала материята като изградена от основни блокове, наречени атоми. Атомите били смятани за твърди, предимно пасивни късове инертна материя, която се задвижвала от външни сили със съвсем различен характер и категория - от сферата на духовното. По този начин се е създало едно противопоставяне, което в следващите векове станало характерно за Западното мислене. То е породило дуализма между духа и материята, между ума и тялото.
За разлика от механистичния възглед на класическата Западна наука, Източното схващане може да бъде наречено органично, холистично, екологично. Нещата и явленията се възприемат като различни прояви на една и съща реалност. Разделянето на света на различни обекти, въпреки че е полезно и практично за ежедневието, се разглежда като илюзия - МАЯ, както я наричат индусите. За източните мистици обектите имат флуидална и вечно променяща се природа. Промяната и превръщането, потокът и движението играят важна роля в техния възглед за света. Космосът се възприема като една неделима реалност в непрекъснато движение. Той е жив, органичен, духовен и материален едновременно. Почти същия възглед се ражда сега в съвременната физика.
В ХХв. учените започнаха да изследват атома. Те откриха, че атомите не са твърди и стабилни, а се състоят главно от празно пространство. Всеки атом има малко ядро, състоящо се от частици, около което се въртят други частици. Най-напред учените решиха, че тези съставящи атома частици са основните единици, изграждащи материята. Но после откриха, че пак са сгрешили. Това стана очевидно през 1920 год., когато бе разработена квантовата теория - теоретичната основа на атомната физика.
Квантовата теория показа, че тези съставящи атома частици не играят роля като самостоятелни единици, а могат да бъдат разбрани само като взаимовръзки между различни действия на наблюдение и измерване. Частиците не са неща, а взаимовръзки между нещата; а тези неща са взаимовръзки между други неща и т.н.
Така квантовата теория разкрива основното единство на вселената. Тя показва, че не можем да разложим света на независимо съществуващи най-малки частици. Колкото повече проникваме в материята, толкова повече виждаме Природата не като съставена от изолирани основни градивни елементи, а като сложна мрежа от отношения между различните части на едно обединено цяло.
На тази мрежа от отношения е присъща динамичността. Според квантовата теория материята никога не е в покой, а винаги в движение. Погледнато макроскопично, материалите около нас може да изглеждат мъртви и инертни. Но ако увеличите къс метал или камък, ще видите, че той е пълен с живот.
Съвременната физика представя материята не като пасивна и инертна, а като постоянно танцуваща и вибрираща. Това е много близко до описанието на света от източните мистици. И в двата случая основното е, че вселената трябва да бъде схващана в нейната динамичност. Нейните структури не са статични и твърди, а трябва да бъдат разглеждани в динамично равновесие.
Физиците говорят за непрекъснат танц на материята, съставяща атома. Те действително употребяват израза "танц на съзидание и разрушение" или "енергиен танц". Това спонтанно възниква в ума, когато гледаме някои от изображенията на частици, направени от физици в техните мехурчести камери.
Но физиците не са единствените, които говорят за този космичен танц. Може би най-красива е тази метафора в индуизма - танцуващият бог Шива. Шива е въплъщението на космичния танц. Според индийската традиция животът е ритмична смяна на раждане и смърт, на съзидание и разрушение.
Индийските художници са създали красиви картини и статуи на танцуващия Шива. Те са визуални изображения на космичния танц, както следите в мехурчестите камери, фотографирани от съвременните физици. Чрез най-модерна технологична апаратура е получена съвременна версия на танца на Шива. За мен резултатът е също тъй красив и велик, както и чудесните индуистки статуи. И в двата случая е показан вечния танц на съзидание и разрушение, който е основата на всички естествени явления, основата на цялото съществуване. Затова съм наслоил двете изображения едно върху друго - вариантите на танца на Шива от ХII и ХХв. Виждате, че получената картина по много красив начин обединява древна митология, религиозно изкуство, мистично прозрение и съвременна наука."
Звукът: семето на материята
"В началото бе Слово; и словото бе Бог, и Словото бе у Бога." Словото от Библията е ШАБДАБРАХМАН от индуистката ТАНТРА. Думата, звукът и мантрата са неразделни части от индийската космогония. Като взема от сферата на теорията космологичните принципи, ДЖАПА - повторението на мантри - ги вкарва в действие. Това е пътят от микро- към макрокосмоса; средството, което връща индивида към Източника.
В началото ШАКТИ, непроявеният космос, плава като яйце в тихата, неподвижна Празнота. Маса от непроявена, недиференцирана енергия, тя съдържа силата-семе на всички вселени. Тя почива в Празнотата, като ту разцъфтява като изявен Космос, ту се отдръпва в разпадане - ПРАЛАЯ. Във вечността, като ден и нощ, вселената ту се разширява в материя, ту се свива в изначална енергия.
При разпадането Шакти, наричана още Божествена сила или Космична енергия, се намира в покой. Както цветът на лалето е скрит в пъпката, така и вселената с нейните имена и форми лежи в зародиш в Шакти. В сърцето й се намират трите качества: сатва (чистота), раджас (активност) и тамас (инерция), чието калейдоскопично взаимопреливане прониква във всички аспекти на вселената.
Космичната еволюция върви от несъзнателния, неподвижен, непознаваем и непроявен към съзнателния, подвижен, познаваем и проявен микрокосмос. От друга страна,човешката еволюция е обратно пътуване от грубото физическо ниво на микрокосмоса назад към Абсолюта. В единя случай силата е центробежна, в другия - центростремителна.
Според Тантра звукът като вибрация на недиференцирания разум е катализаторът,който ускорява разцъфтяването на изявения космос. Първична тръпка разтърсва дремещото равновесие на Шакти и възбужда раджас - активния принцип, който ще сътвори безбройните вселени. Причинната вибрация Шабдабрахман е недиференциран, беззвучен звук. Това е дължината на вълната, познавана като Бог.
Тази велика космична вибрация разделя Шакти на две полета от магнитна сила и я проектира като два аспекта - НАДА и БИНДУ. Като центробежна, положителна сила и мъжко начало, Бинду е основата, от която действа Нада. Като центростремителна, отрицателна сила и женско начало, Нада развива видимата вселена. Те са двата аспекта - Баща и Майка - на Върховната сила. Раздвояването на Шакти е двойнственост в единството, а не разделяне. Тази двойнственост на противоположностите в основата на проявената Шакти всъщност осигурява магнитната сила, която задържа в състояние на вибрация молекулите на физическия свят.
Чрез съвременната фотография е възможно да се наблюдава как розовата пъпка експлодира в цвят. По същия начин и вселената разцъфтява и се разширява. След първото диференциране, съдържащо енергиите-семе на вселената, вибриращата маса енергия продължава да се диференцира и разширява като дължини на вълните. При петото отделяне енергията се разгъва на грубо физическо ниво със създаване на 50 артикулирани звука или ВАРНИ. "Варна" означава цвят и всички звуци имат съответни цветови вибрации в невидимия свят.
От комбинациите и пермутациите на тези основни звуци се ражда вселената на формите. Звуците, както и физическите вибрации, могат да създават форми, които да бъдат предвиждани. Комбинациите от звуци създават усложнени форми. Опитите показаха, че звуци на дадени музикални инструменти чертаят по пясъка определени геометрични форми. За да се създаде дадена форма, трябва да прозвучи определена нота в определен тон. Повторението на една нота и тон създават точно копие на формата.
В основата на всички форми на физическия свят са трептящите на различна дължина на вълните 50 изначални звука в различни съчетания. Така звукът е потенциална форма, а формата - изявен звук. Поради този осцилиращ характер на материята и на ума като реципиент, светът на изявените форми може да бъде изживян само в изкривяване, като илюзия.
Разкъсани и разпаднали се, петдесетте основни звука са избледнели в коридора на времето, и са загубени за човешката памет. Но санскрит произхожда пряко от тях и от всички езици е най-близък до тях. Мантрите са сили на звука,развили се от варните и разкрити на древните мъдреци в сричките на санскритския език.
Звукът като енергия
Свещените срички, използвани при медитация от духовните ученици, са обикновено санскритски имена на Абсолюта. Като божествена сила, изявена в звука, мантрата сама по себе си е финото тяло на Божеството. Според теорията за джапа-медитацията (повторението на мантри), повторението на сричките с точност и пълна отдаденост събужда формата на божеството-управител на съответната мантра. Медитацията върху ОМ НАМАХ ШИВАЯ създава формата на Шива, а ОМ НАМО НАРАЯНАЯ - тази на Вишну. Вибрациите, създадени чрез тона на мантрата,са особено важни, а произношението също не може да бъде случайно. Чрез настройване на дължината на вълната на мантрата човек излиза от грубото ниво на произнесения звук и през прикриващото було на материалната вселена се връща към персонализираното Божество, а накрая към първичната недиференцирана енергия на Върховната сила.
Тук е необходимо да разгледаме микрокосмоса, който е умален макрокосмос. Той е средството, чрез което човек се връща от изречения звук към Причинната сила. Както и космосът, индивидът непрекъснато претърпява разцъфтяването и разпадането на безброй прераждания, периоди на активност и почивка. В него се изявяват и центробежни, и центростремителни сили - като дишането и сърцебиенето. В човека нада - жизнената сила на вселената - приема формата на кундалини - психическата сила, навита в астрална дрямка в основата на гръбнака. Тази енергия пулсира с дължините на вълните на 50-те основни звука, които накрая достигат груба артикулация с гласните струни.
Според йога мисъл, форма и звук са едно и също - както парата, водата и леда са едно вещество. Те са различни аспекти на една дължина на вълната, или същата вибрираща енергия, преминаваща през различните нива на съзнанието. В момента, в който ушите чуят името и го предадат на съзнанието, в ума се проявява формата.
Мисълта и звукът се изявяват в четири основни състояния, като звукът е на единия край на спектъра, а мисълта - на другия. Джапа медитацията води от най-ниското до най-висшето от тези състояния. ВАЙКХАРИ - изречената дума - е наситен звук, който се чува, в максималната си диференциация. Той е мисъл, преведена на кодираното състояние, наречено език. Това е най-конкретното състояние на мисълта. В този първи етап мисълта изисква и име, и форма. Името е същото, както и мисловната вълна, и те не могат да бъдат разделени - когато произнесем думата "котка", си представяме съответната форма. Обратното също е важно. Колкото по-абстрактна е думата, напр. "Бог", толкова е по-трудно разбирането й.
Използването на езика изисква диференциране на мисълта с думи. Този процес е вторият етап - МАДХЯМА. Говорещият или пишещият избира думите си през умствена призма, затъмнена от предубеждения, впечатления, емоции и други ограничения. Те се превеждат обратно в мисъл от слушателя или читателя, чийто ум от своя страна също е затъмнен от идеите му. Предаването на мислите чрез езика неизбежно води до объркване.
Нека си представим, че дадем на компютър да преведе от английски на руски изречението: "Духът иска, но плътта е слаба". При втория превод - от руски на английски -резултатът би могъл да бъде следният: "Призракът желае, но месото е сурово". Механизмът на езика е особено груб и неточен.
ПАШЯНТИ - третият етап - е видимият звук. Той е телепатично състояние, при което човек действително усеща формата на мисълта. Това е универсалното ниво, на което се поражда всяка мисъл, независимо дали човек е англичанин или китаец. Тук няма диференциране на мисъл, име и форма. Индус, ескимос, германец или негър - ако гледат едно цвете, всички ще изживеят мисълта за него по едно и също време на един и същ безсловесен език.
ПАРА - четвъртото и най-висше състояние, е трансцедентално. Образувано на неопределена дължина на вълната, то е над всички имена и форми. Това е непроменящият се, изначален субстрат на всеки език и е чиста енергия, шакти. Като недиференциран, потенциален звук, то съответства на Шабдабрахман - Божествената вибрация, която обединява всичко.
Мисълта не може да бъде задържана на първото ниво на звуково и визуално изживяване. Вибрациите й са твърде бързи, дори на най-ниско ниво. В телепатично състояние тя може мигновено да пътува навсякъде. В трансцедентално състояние всичко се слива в едно. Това състояние на мисъл или вибрация, което може да бъде достигнато в медитация, обикновено се нарича Бог.
Използване на звуковите вибрации за медитация
Джапа медитацията е метод за канализиране на съзнанието от най-ниското до най-висшето ниво на чистата мисъл. Повтаряна словесно или на ум, мантрата издига практикуващия до състоянието на телепатия и отвъд до трансцеденталното. Напр. "Рама" има специфична форма, която в телепатично състояние се слива с името. На четвърто ниво името, формата и собственото Аз като наблюдател не могат да бъдат разграничени. Те се обединяват. Преобладава състоянието на блаженство. Човек не се радва на блаженството - той самият става блаженство. Това е истинското изживяване на медитацията.
Силата на звука е огромна. В допълнение към образа и формата, той също поражда идеи, чувства и преживявания. Само като чуе думите, умът може да изпита радост или болка. Напр. ако чуе вик "змия!", човек моментално скача, обзет от страх. Създадено е съзнание за нещо, което се смята за опасно. Умът реагира с уплаха, съответно и тялото. Ако името на едно обикновено нещо от този свят има такава сила, то представете си каква сила се крие в името на Бога.
Джапа е един от най-преките пътища към Самореализацията - достигането на Универсално съзнание. Тя изчиства ума, отстранява гнева, алчността, похотта и другите замърсявания, които спират светлината отвътре. Ако избършем огледалото от праха, който го покрива, то отразява по-добре;така и умът, когато бъде пречистен, придобива способността да отразява висшата духовна истина. Дори малко повторение с чувство и еднонасочена концентрация разрушава тези замърсявания. Джапа медитацията с вяра, отдаденост и чистота, увеличава силата на ученика, дарява го с добродетелите и силите на божеството-управител на мантрата. Разкривайки на съзнанието му бог, тя води до просветление и вечно блаженство.
Върховното не е отделна личност. Бог е познание, изпитвано на определена дължина на вълната. Джапа създава в ума формата на божеството, свързано с мантрата. Чрез постоянни упражнения тази форма става център на съзнанието на практикуващия и може да бъде пряко реализирана. Т.е. мантрата на божеството е идентична със самото божество. Повторението с концентрация върху значението на мантрата и върху атрибутите на избраното божество бързо води до Реализация на Бога. Джапа без знание на значението, само като сила на вибрациите, също води до осъществяване, макар че това ще отнеме повече време.
Посвещение в мантра
Преди да започне да се занимава с джапа, човек трябва да се опита да намери гуру и да получи мантра от него. Посвещението в мантра е искрата, която разпалва дремещата духовна енергия, скрита във всяко човешко сърце. Веднъж запален,огънят се поддържа с ежедневно повторение.
Само онези, които са чисти, могат да посветят другите. Затова е важно човек да намери добър гуру. За да посвети успешно ученика в мантрата, самият гуру трябва да е преодолял силата и - т.е. да е медитирал върху нея достатъчно дълго, и да е достигнал мистично изживяване на Бога, като така е присвоил силата й. По време на посвещението гуруто възбужда силата (шакти) на мантрата в съзнанието си и я предава на ученика заедно със своята сила. Ако ученикът е възприемчив, той приема в сърцето си лъчистата маса енергия и с това безкрайно много сила. Гуру, мантра и ученик са обединени в Божествената сила, прозявена в съзнанието.
Между учител и ученик трябва да има психическо привличане, защото пътят на духа е отношение за цял живот. Гуруто продължава да ръководи и пречиства ученика, да го подготвя за Осъществяване на Бога - чрез джапа или с други средства. Към целта няма преки пътища. Човек трябва внимателно да избягва мошениците - търговци на мантри, които обещават мигновено просветление. Има измамници, които използват духовните интереси на искрено търсещите Истината.
Ако не намери гуру, човек може да си избере мантра, която му се струва подходяща. Тя трябва да бъде ежедневно повтаряна на ум с вяра и отдаденост. Това само по себе си е пречистване и път за реализация на Божественото съзнание.
Всяко нещо във вселената вибрира на определена дължина на вълната. Дължините на вълните могат да бъдат променяни. Напр. ако тонът на една цигулка стане по-висок, звукът може да счупи стъкло.Различните мантри,макар да имат еднакво силно въздействие, вибрират на различни честоти. При посвещение гуруто или самият ученик избират мантрата, която трябва да съответства на умствения тип на ученика. Вибрациите на мантрата и тези на ума на ученика трябва да са съвместими. Също така умът трябва да възприема божеството, чиято форма в крайна сметка ще придобие. Процесът на настройване на тялото и ума към мантрата чрез джапа медитация е продължителен. Когато накрая постигне това, човек достига медитацията.
В състояние на медитация вътрешната мисловна вълна, канализирана чрез повторението на мантрата, се увеличава много. Колкото по-дълбока е медитацията, толкова по-забележим е резултатът. Концентрацията на ума нагоре изпраща поток от сила през върха на главата. Отговорът идва като фин магнитен дъжд, който облива тялото в течащо надолу меко електричество. Така силата на джапа медитацията води до Божествената вибрация. Човек изпитва вечната Тишина, която съдържа всички звуци
Публикации
